3.
ОТГОВОРНОСТ
Фактът или състоянието да си отговорен; понасяне на отговорност.
Хората обичат да прехвърлят вината от себе си върху другите.
Най-голямата заблуда е, че ако избегнем отговорността, ще бъдем щастливи, докато в действителност е точно обратното.
„Шефът ми е виновен, че не ми плащат достатъчно.“
„Сали обърка проекта ми.“
„Рик е виновен, че не общува.“
„Пазарът се срина в деня преди пускането на продукта ни.“
„Ех, ако клиентът не беше поставил тези изисквания...“
Когато обвинявате другите, вие признавате пред себе си, че не контролирате ситуацията. Давате лостове за влияние на човека (хората), когото посочвате с пръст, и се превръщате в жертва на ситуацията, в която се намирате.
Вместо да сочите с пръст, помислете дали да не насочите палец обратно към себе си.
„Трябва да помоля шефа си за повишение на заплатата или да си намеря нова работа.“
„Трябва да задам по-добра рамка за работа със Сали в бъдеще.“
„Трябва да си организирам бързи контролни срещи с Рик.“
„Ако не бях търсил златна треска (или ако се бях движил по-бързо по време на златната треска), това нямаше да се случи.“
„Ако бях по-открит с клиента, нямаше да съм в тази ситуацията.“
Мисля за отговорността като за спирачките. Тя спира инерцията на болката, която произтича от обвиняването на другите. Ако вашият бизнес партньор ви прецака и вие влезете в тъмната спирала на обвиненията, отговорността ще ви измъкне от нея. Ако слушате двама души да спорят, ще забележите, че целият поток на разговора се променя в момента, в който някой направи крачка към отговорност.
Без значение пред какво предизвикателство съм изправен, трябва да приема, че по някакъв начин съм взел решение, което ме е поставило в тази ситуация. Дори и решението, което съм взел, да е било да игнорирам ситуацията до този момент, трябва да държа себе си отговорен и за това. Огромно спокойствие и утеха ми дава усещането, че всеки проблем в живота ми е 100% моя заслуга. Знанието, че никой друг не контролира ситуацията, ме кара да се вълнувам. Ако аз съм създал проблема, то аз имам силата да го реша. Ако не съм създал проблема и той е по-голям от мен или е чисто обстоятелствен, все пак мога да реша как да го усвоя.
Отговорността е най-трудната съставка за повечето хора, защото самочувствието им зависи от резултатите от техните действия. Трудно е да поемеш вината, когато не си мил към себе си или оптимист за бъдещето; поемането ѝ те прави напълно уязвим за преценката на другите хора.
Хората се страхуват от мнението на другите, затова развиват механизъм за защита на егото си от собствените си грешки. Това е форма на поведение за избягване, прикрита като решение.
Аз се вълнувам за хората. Показвам възхищението си от тях. Не смятам обаче, че другите са по-добри от мен. Също така не мисля, че аз съм по-добър от тях. Когато не надценявате собственото си мнение, е по-лесно да не надценявате мнението на другите. Това ви освобождава от отговорността. Лесно е да кажеш на света: „Аз съм си виновен“, защото никой не може да каже нещо за мен, което да повлияе на самооценката ми.
Може би ще успеете да заблудите някои хора, като отклоните отговорността, но не можете да заблудите тези, които имат по-силна емоционална интелигентност от вас. Хората, които имат висок EQ [емоционален коефициент], обикновено са най-харесваните или най-успешните и е наистина жалко да не можете да убедите тази група.
За тях е очевидно кога прехвърляте вината върху тях. За съжаление, много хора предпочитат да живеят живота си, като заблуждават други емоционално слаби играчи. Предпочитат да побеждават над тези, които се ръководят от егото си и се основават на страха.
Изпитвам съпричастност към онези, които избягват отговорността, защото дълго и аз избягвах добронамерената откровеност и конфронтацията „един срещу един“. Прекалено далеч стигнах в посока на това да бъда съпричастен и да поемам отговорност за слабостите или грешките на другите, което означаваше, че някои служители не осъзнаваха, че и те имат какво да подобрят. Избягването ми на добронамерената откровеност винаги ме довеждаше до ситуация, в която не исках да бъда. В краткосрочен план избягвах конфликтите, но през всичките ми над 20 години във VaynerMedia и Wine Library имаше служители, които напуснаха, защото не им давах правилна обратна връзка за това как биха могли да се развиват.
Продължавам да научавам, че лидерите трябва да смесват добронамерената откровеност с отговорността. Прекалената отговорност може да отстъпи място на правомощията и възмущението по пътя както на мениджърите, така и на служителите. Може би добронамерената откровеност би ви улеснила в приемането на отговорността – практикуването ѝ означава, че не е необходимо пасивно да поемате цялата вина.
Ако имате търкания с бизнес партньор, можете да поемете отговорност за това, че сте се поставили в това положение, но въпреки това да дадете обратна връзка на другия човек, когато е необходимо. Можете да правите и двете.
Разбира се, в бизнеса финансовата стабилност е голямата променлива, която може да улесни поемането на отговорност. Ето защо спестяването на пари е от ключово значение.
Докато работите върху развитието на тази съставка, ви насърчавам да си зададете този важен въпрос: „Можете ли да напуснете работата си утре?“.
Много хора не могат. Едно е, ако сте на 22 години и току-що сте завършили училище без никакви дългове, но когато започнете да добавяте и други отговорности, вече не става дума само за вас. Дори и да смятате, че можете да живеете в по-малка къща и без луксозни вещи, може би имате деца, всяко от които се нуждае от собствена самостоятелна стая, за да учи. Вероятно имате и партньор с желание за различен начин на живот.
Чувствате ли се в капан? Ако е така, добро начало към поемане на отговорност е да прегледате разходите си и да видите къде можете да спестите пари. Можете ли да се преместите на един час път от офиса си, за да спестите от наем, след като все повече компании прилагат принципа на дистанционна работа? Можете ли да продадете някои вещи, които вече не използвате?
С напредването на възрастта осъзнавам колко голяма част от щастието ми идва от това, че държа всичко под контрол. Финансовият такъв е само един от аспектите на това да управляваш. Става дума и за това да контролирам начина, по който използвам тези 12 и половина съставки.
Когато човек наистина усеща, че владее нещата, не се страхува от резултата. Ако имате спестявания, можете да се чувствате сигурни, защото ще можете да се погрижите за себе си. Ако все още работите за тази сигурност, може да се чувствате спокойни, защото винаги можете да си намерите друга работа. Винаги има допълнителни възможности. Светът е изобилен, а вие сте зад волана.
Голяма част от ежедневните тревоги, с които се сблъскват хората, идват от чувството за безпомощност. Отговорността може потенциално да го промени.
Иска ми се тази книга да се казваше „Тринайсет“, но не е така. Нарича се „Дванайсет и половина“, защото все още съм в процес на преодоляване на своята съставка на добронамереност и откровеност. Ако сте наясно, че отговорността е една от половинките ви, надявам се да започнете да правите същото още сега.
Тази статия все още няма коментари