На 19 януари 2018 г. един българин промени представите за благотворителност. Ултрамаратонецът Краси Георгиев избра да избяга 246 км за 36 часа в подкрепа на деца, които са се преборили с онкохематологични заболявания. Точно преди 2 години тази благотворителна кауза накара хиляди българи да бъдат съпричастни с всички, които се борят с различни здравословни проблеми. Когато става дума за деца, каузата е още по-силна.

       В книгата си „Да тичаш към себе си“ Краси Георгиев не само ни разказва за различни каузи, които подкрепя днес, за трансформацията си към един по-смислен и пълноценен живот, а и описва безценните принципи, които е научил по пътя и които имат силата да помагат, когато животът те обсипе с трудности.

       „Да тичаш към себе си“ е автобиография с елементи на личностно развитие и самопомощ. Всяка от 10-те глави в книгата проследява определен период от живота на Краси Георгиев – от детството му в Панагюрище и престоя му в Русия през казармата, следването в Нов български универстиет (НБУ) и заминаването за Англия до съчетаването на ролите на готвач и бегач, преместването в САЩ и завръщането в България. Всяка глава се фокусира върху принцип, от който Краси се ръководи до днес.

 

Откъс от книгата:

 

За тези 36 часа – от 10:00 ч. на 19 януари до 22:00 ч. на 20 януари – избягах 246 км. Постигнах го с две почивки от общо 23 минути за сън и пет почивки от по пет минути за разтягане и масаж. Изпотих над 10 тениски и пет хавлиени кърпи и смених два чифта маратонки висок клас. На пътеката до мен тичаха над 200 души. Моят шампион сред тях е момиченце, което избяга четири километра. Когато след два километра родителите му го подканиха да слезе, то отказа и направи още два километра. През нощта членове на клуб „Бегач“ изминаха общо над 78 километра. Аз опитах да приветствам всеки, но идеята беше да има взаимно разбирателство за нуждите и желанията на отсрещната страна. И се получи! Никога няма да забравя този уикенд, защото бях заобиколен от щастливи хора. Естествено, че в края бях изморен, но черпех сила от усмивките на хората край мен, сякаш ток преминаваше през тялото ми. По-късно един приятел се пошегува, че много българи не са разбрали за посещението на германския канцлер Ангела Меркел в София на 20 януари, защото са следели на живо бягането ми в мола.

Най-важното е, че чрез събитието събрахме 16 000 лева за децата. Над 10 300 лева дойдоха от присъстващите в мола, които оставяха пари в кутията според своите възможности, а останалите бяха преведени по банков път. Помня как една баба, която видимо си беше напазарувала дребни неща от хранителния магазин, дари останалите си пари, след като разбра за каузата ми. На място ме подкрепиха и популярни спортисти като боксьора Кубрат Пулев и алпиниста Боян Петров, който, за съжаление, изчезна безследно в Хималаите през май същата година. Подкрепиха ме дечица от сдружението, на които опитвах да помогна, както и охранителите в мола, които идваха при мен през нощта и пускаха мои приятели, за да могат и те да ме окуражат.

Бягане за каузата заедно с Боян Петров

Снимка: личен архив

На сутринта след бягането бях окрилен. Събудих се, взех си кафе и се отбих до мола, за да попия още от зареждащите емоции, които произведохме там предните два дни. Като ме видя, охранителят, който беше на смяна, каза: „А, бе, ти още ли си тука? Отивай си!“. После се разходих в Борисовата градина и на следващия ден се бях възстановил дотолкова, че дори излязох да потичам. Бързо си възвърнах силите. Психически обаче имах нужда от около месец, за да изпитам отново онзи мазохистичен глад за болка.

Аз вярвам, че трябва да оставяме нещата да се случват от само себе си. Когато се върнах в България, продължавах да търся посоката. В месеците, след като реших да остана тук, се успокоих и започнах да кроя планове за нови приключения и начини да вдъхновявам хората да се грижат за здравето си и да правят добро, като използвам най-силното си оръжие – любовта ми към бягането на дълги разстояния. Тези изтощителни, но вълшебни 36 часа на пътеката ми показаха, че съм постъпил правилно.

Търси смисъла и ще откриеш посоката.

 

Снимка: Георги Даскалов

Цитати от книгата:

 

„Има огромна разлика между това да си търпелив и това да позволяваш на другите да те тъпчат.“

 

„Свобода без правила е свободия, а свободията води до малодушие и претенции.“

 

„Проблемът при повечето хора, които си обещават да променят един или друг аспект от живота си е, че нямат достатъчно дисциплина.“

Повече за книгата: https://amgbooks.bg/da-tichash-kam-sebe-si.html

По статията работи Теодора Къцова.