Невъзможно е човек да не разпознае чаровния акцент на Лео Бианки – италианецът, който от години е част от родната артистична сцена и кулинарния бизнес. Какво обаче е довело момчето от италианската провинция именно в България? Защо е решило да остане, а по-късно да отглежда децата си и да развива бизнеса си тук?

„Моят път“ не е готварска книга. Не е и книга само за песните или за телевизионните предавания. Това е книга за живота и уроците.

С помощта на страхотния разказвач Георги Тошев ще се потопите в живота на Леонардо Бианки – лошо момче в своето детство, младеж, преминал през трудности и обрати, а днес модел за подражание – баща, съпруг, работодател, човек, заставащ зад смислени каузи. Това е една вдъхновяваща история за смисъла на семейството и приятелството, търсенето на личната мисия и любовта, която те променя към по-добро.

 

Представяме ви 9 вдъхновяващи цитатa от книгата:

Беше грижовна майка. Лишаваше себе си, за да сме добре ние. Страхотна готвачка, поддържаше къщата сама. За съжаление, с брат ми и сестра ми не ѝ помагахме особено. Търсеше ли помощ, бягахме. Тогава казваше, че една майка може да гледа и храни три деца, но три деца не могат да се оправят с една майка.

Брат ми Адрио е средното дете, сега е на 54 години. С Моника са моят пример, че наркотиците не водят до нищо хубаво. Те не са за всички, само за тези, които не се чувстват достойни за себе си. Трябва им нещо, което да ги направи такива.

Винаги съм искал да приличам на баща си. Той беше моят супер херой. Караше огромни коли – ферарита, джипове, ламборгини, и в училище, тогава бях единайсетгодишен, към края на часовете в стаята започваше да се шушука: „Ето, идва бащата на Лео, бащата на Лео“...

Името ѝ означава светлина. Даже имам песен за Лучия, в която пея: „Ти си светлината в моя път“, защото моят път винаги е бил малко разчупен, малко стръмен, с проблеми и тя го освети, за да виждам накъде вървя. Наистина Лучия е светлината в живота ми.

Любовта към храната се появи, когато започнах да правя първите десерти в ресторанта ни в Бургас Grand Italia през 1994 г. Наблюдавах баща ми, докато готвеше меса и паста, разликата между тях и десертите е в грамажа. Усетих магията. Наистина беше интересно, когато сложиш определено количество захар, масло и бражно как се формира нещо съвършено различно.

С помощта на майка ми направих крем ванилия, крем шоколад, пандишпан и с тези компоненти създадох първата си торта – „Лео“. Тя беше една от най-поръчваните и много вкусна. Всъщност майка ми е моят първи учител в готвенето, докато баща ми ми даде възможността да го работя професионално.

Да работиш и да се забавляваш е мечтата на повечето хора, аз правя точно това.

Не съм човек, който се е дърпал, когато е срещал проблеми. Идеята е да се бориш, колкото можеш – или сам, или с помощ, но да се бориш до края, до резултата. Избирал съм само добрия път. Той идва, когато човек работи с душата си, без интриги, без далавери...

Дали съм успял човек? Мога да кажа, че се чувствам много късметлив. Мога да кажа, че вярвам в кармата, в това, че животът може да се промени във всеки един момент.

 

***

Можете да поръчате книгата с автограф и подарък специална престилка с дизайн на Лео Бианки ТУК.

 

*Количествата са ограничени.

**Всяка книга е с подарък – 10 специални рецепти от Лео.

***Поръчките ще се изпращат след 02.12.2020 г.!

.

По статията работи Теодора Къцова