Мари Войт, „Червената шапчица и Градът“: Днес Вълкът е навсякъде около нас

                                                                                                              Изображение: © Marie Voigt

Родена през 1981 г. в Източен Берлин, Мари Войт е автор и илюстратор на детски книги. Тя дебютира с книгата „Червената шапчица и Градът – съвременна интерпретация на популярната приказка на Братя Грим, която само преди няколко дни излезе на български език с логото на AMG Publishing и така стана първата детска книга в нашето портфолио. „Червената шапчица и Градът“ е първата от общо шест илюстровани книги, които Мари трябва да създаде по силата на договор, който е сключила с две водещи издателства: Oxford University Press и Simon & Schuster UK.

Мари има бакалавърски степени по мултимедийни технологии и дизайн (Лайпциг, Германия) и по маркетинг мениджмънт (Единбург, Великобритания). След следването си гради успешна кариера в областта на телевизията, брандирането и графичния дизайн, докато не осъзнава, че илюстрованите книги ѝ позволяват да комбинира всичките си страсти и умения по начин, който ѝ носи удовлетворение. През годините Мари е живяла Ирландия, Шотландия, Англия и Нова Зеландия, а в момента живее близо до град Бенитачел в Испания, който се намира по средата между Валенсия и Аликанте.

Въпреки огромната си натовареност, Мари успя да отдели време, за да ни разкаже повече за „Червената шапчица и Градът“ и следващите ѝ две книги, които предстоят да излязат през 2019 г.

Кога и как се вдъхнови да напишеш „Червената шапчица и Градът“?

М.В.: Една сутрин, докато си лежах в леглото и си мислех какво бих могла да нарисувам през този ден, изведнъж в главата ми се появи образът на момиченце, облечено в червено и заобиколено от големи автобуси, влакове и камиони на натоварен път. Докато скицирах тази картина на моя iPad, си помислих: „Хей, това би могло да е Червената шапчица!“ А после и това: „Хей, това би могла да е Червената шапчица в Града! Почакай малко, това сигурно е правено много пъти вече“. Набързо проверих в Google и с изненада и облекчение разбрах, че такова нещо не беше правено. После изрових текста на оригиналната приказка на Братя Грим и започнах да го трансформирам в нещо свое. Зачудих се дали не би било готино, ако Вълкът е Градът, а Градът – представителен за „системата“, контрола върху обществото и предизвикателствата, с които се сблъскваме, докато растем. Мисля, че още същия ден скицирах останалите илюстрации, защото на едно по-дълбоко ниво пътуването на Червената шапчица през Града се припокриваше със собствения ми житейски път към онзи момент.

Коя част от работата по книгата ти се стори най-вълнуваща? А най-предизвикателна?

М.В.: Най-много ми хареса съвместната работа с моя редактор, Питър Марли от Oxford University Press. Той изключително много ме насърчаваше да извадя на повърхността дълбоките пластове и теми, както възнамерявах да направя, показа истински интерес и вяра в тях и работи неуморно с мен, за да може заедно да създадем смислена история с надеждата, че тя ще вдъхнови и млади, и стари. Също така бях много доволна от факта, че Питър ми каза да действам смело в представянето на Вълка като олицетворение на Града/системата и че Вълкът може да се показва по много различни начини из Града. Тогава с огромно удоволствие се втурнах да рисувам Вълка, било то на автобусната гара, която наблюдава какво правят хората на смартфоните си, или до банкомата с острите зъби, който обещава заем с огромна лихва. Изведнъж действително започнах да виждам Вълка навсякъде! И като се замислите, във времето, в което живеем, Вълкът наистина се крие навсякъде.

Едно от предизвикателствата беше да предам по-дълбоките смисли и послания и същевременно да запазя книгата достъпна за децата. Някои издатели имаха съображения относно самотното лутане на Червената шапчица из Града, заради което добавихме доверения ѝ другар, кучето Уди. Първоначално изобщо не очаквах тази идея да сработи (все пак Червената шапчица преминава през гората сама), но сега не мога да си представя книгата без Уди.

Друго предизвикателство, за което дотогава нямах представа, беше свързано с това, че е изключително трудно да се възпроизведат художествени произведения в черно и тъмносиво на матова хартия, така че да се запазят текстурата и детайлите. Затова след като видях цветната проба на книгата, трябваше да променя настройките на всяко изображение и да работя заедно с екипа, отговорен за продукта, за да съм сигурна, че книгата ще бъде отпечатана така, както исках.

В допълнение, понеже в книгата бях сложила много бял текст на черен фон, подготовката на финалните файлове за отпечатване ни отне още повече време, защото илюстрованите книги се отпечатват на много различни езици едновременно, а това изисква специална организация.

Какво послание се надяваш да предадеш на младите читатели и родителите им чрез тази книга?

М.В.: Подобно на Червената шапчица в моята книга – и на почти всеки в съвременния свят, управляван от корпорации, пари и сбъркани ценности – аз бях тръгнала по пътя на грешните стремежи и страхове.

Въпреки че израснах в комунистическа Източна Германия, където имаше много по-малко материалистични ценности, и въпреки че като дете знаех инстинктивно по кой път трябва да вървя, Вълкът все пак ме отклони от него. Трябваше да минат много години, преди най-накрая отново да започна да слушам вътрешния си глас и да действам в синхрон с него. Отправих се на пътуване, чиято цел беше да преоткрия себе си, работих здраво в преследване на онова, което ми се струваше по-правилно, и започнах да обръщам повече внимание на духовното. В резултат на това действително започнах да виждам системата такава, каквато е, както и истинския потенциал на човечеството. Почувствах се малко по-просветена, по-малко уплашена и по-щастлива.

Написах „Червената шапчица и Градът“ на базата на личния ми опит с надеждата да вдъхновя и да окуража читателите от всички възрасти да намерят и да се придържат към собствения си път, изпълнен с любов, вместо да бъдат изкушавани от Вълка да поемат в определена посока, и така да „изживеят приказката си“. За да можем заедно да създадем един по-справедлив и по-щастлив свят, в който всички ние сме свободни да разпространяваме любов и да преуспяваме, докато се грижим добре за планетата.

„Червената шапчица и Градът“ е дебютната ти книга, която се появява на английски, френски и български език. Работиш ли вече по други проекти? Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях и да споделиш какво можем да очакваме от теб през следващите месеци?

М.В.: След като завърших Червената шапчица и Градът, веднага започнах да работя по втората ми илюстрована книга заедно със Simon & Schuster UK – другия ми издател във Великобритания. The Light in the Night, която ще излезе във Великобритания следващия февруари, разказва за Бети, която обича нощите, защото те донасят най-магичните истории, и Космо, мечето от една от нейните книги, което се страхува от тъмното. Когато Космо оживява, те осъзнават, че всъщност се нуждаем от тъмното, за да виждаме светлината. Заедно те могат да намерят светлината, която грее вътре в тях, както и куража да се изправят очи в очи със страховете си.

Въпреки че в момента все още финализираме книгата, аз вече работя по третата ми книга – Jazz Dog. Книгата ще излезе във Великобритания с логото на Oxford University Press през септември следващата година. Това е история за малко куче, което върви срещу течението в един разделен свят на котки и кучета, прави това, което му се струва правилно, въпреки че всеки му се смее, и накрая сплотява котките и кучетата.

Какви книги обичаш да четеш самата ти? Можеш ли да споделиш с нас няколко заглавия, които са ти направили впечатление наскоро?

М.В.: Понеже работя много, често чета книги от автори като Сесилия Ахърн, които карат читателя да се чувства добре и ми помагат да се отпусна в късните часове на деня. Наскоро много голяма наслада ми донесе Revolution на Ръсел Бранд – книга, чиито послания са удивително близки до тези, които аз се опитвам да предам чрез „Червената шапчица и Градът“. Комбинирайки по страхотен начин факти и хумор, той много ясно показва кои са дефектите на нашата система и как можем да ги поправим без насилие. Смятам, че всеки трябва да прочете тази книга.

Малко след като завърших „Червената шапчица и Градът“, прочетох и страшно харесах „Алхимикът“ на Паулу Коелю – книга за куража да слушаш сърцето си и да следваш мечтите си и собствения си път, като разчиташ знаците по пътя и така „изживяваш приказката си“. Отново като „Червената шапчица и Градът“!

Що се отнася до илюстровани книги, спомням си колко поразена бях от How to Catch a Star на Оливър Джефърс, въпреки че бях на около 30 години, когато я прочетох за първи път. Тази книга ми помогна да реша окончателно, че искам да стана автор и илюстратор. Харесва ми посланието на историята, а именно, че когато преследваш мечтите си, усилията ти винаги ще бъдат възнаградени под една или друга форма. Неотдавна прочетох и се влюбих в илюстрованата книга The Dot на Питър Рейнолдс заради силното ѝ послание да насърчаваме другите да вярват в себе си, защото когато вярваме в себе си, постигаме успехи. What Do You Do With An Idea на Коби Ямада е друга моя любима книга, която насърчава креативния дух и показва мощта на идеите.

Какво би искала да кажеш на децата в България и техните родители?

М.В.: На първо място, благодаря ви за интереса към книгата ми! Като човек, който също е израснал в бивша комунистическа страна, истински се вълнувам [за излизането на Червената шапчица и Градът на български език] и много бих се радвала да науча какво мислите за книгата. Надявам се скоро да мога да посетя красивата ви страна.

Също така искам да споделя няколко неща, които ми помагат да живея по-пълноценно и които според мен са валидни както за децата, така и за възрастните. Грижете се за себе си, хранете се здравословно и прекарвайте колкото е възможно повече време сред природата. Ценете малките неща, вдишвайте от аромата на цветята и наблюдавайте звездите. Изкачете някоя планина. Опитайте се от време на време да заменяте колата с ходене пеша или с каране на колело и смартфона, телевизора или плейстейшъна си с разговор или приключение в реалния живот. Предизвиквайте се. Научете се да свирите на музикален инструмент. Създайте нещо. Пейте, играйте, смейте се и танцувайте. Не взимайте живота толкова насериозно и понякога се забавлявайте като деца. Раздавайте много любов и прегръдки. Четете хубави книги. Напишете собствени такива. Никога не се страхувайте да поставяте нормата под съмнение и да бъдете малко различни и „луди“. Изказвайте мнението си. Вслушвайте се във вътрешния си глас и го следвайте. Вярвайте в мечтите си и в себе си. Можете да направите буквално всичко, което решите, независимо какво казват всички останали.

 

Можете да закупите „Червената шапчица и Градът“ през сайта на AMG Publishing и от всяка добра книжарница в страната.

Повече за книгата можете да научите от ревютата в „Аз чета“ и „Детски книги“.

Автор на интервюто: Даниел Пенев

 

 

 

Публикация от: in Автори на .

Коментари

    Няма коментари към тази публикация.

Остави коментар